Методът “Монтесори”

„Основополагащият принцип в педагогиката трябва да е свободата на ученика“

М. Монтесори

Образователната система в България отдавна има нужда не само от реформи, но и от сериозно преосмисляне на методите на преподаване и начините на усвояване на учебния материал. В частна детска градина “Under1Roof” се уповаваме на общоприетите практики за обучение и възпитание на децата, но същевременно се стремим непрекъснато да отговаряме на съвременните изисквания, за да могат малчуганите още от ранна възраст да са подготвени за бъдещото си развитие.

Според нас от изключително значение са не само знанията, които децата трябва да усвояват по време на престоя си в детска градина, но и уменията и личностните качества, които развиват. Възрастта, в която се посещават детски заведения, е благодатна, от една страна. Това е периодът от живота, в който децата усвояват най-лесно и най-бързо. От друга – на толкова крепка възраст, малчуганите са още несигурни, в тях се сформират някои личностни качества, темповете на развитие на всяко дете са различни, оформят се основни предпочитания, които в бъдеще са основополагащи за характера на зрелия човек. Едно от най-важните неща за децата във възрастта, в която ходят на детска градина, е възпитанието. В този период малчуганите прекарват по-голяма част от ежедневието си именно в детското заведение, където би следвало да се положат основите на тяхното бъдещо развитие, за да бъде то успешно.

За да отговорим максимално на съвременните предизвикателства, в Under1Roof сме построили индивидуална програма, която може да бъде модифицирана спрямо нуждите и изискванията на всяко дете. За да постигнем основополагаща подготовка и добро възпитание, сме комбинирали няколко водещи световни техники за обучението на деца, подбирайки доказани и работещи методи за работа от всяка една от тях. Доста непознат за българските родители и за родната образователна система е методът „Монтесори“.

Разбирането на хората в България е, че методът Монтесори е много интересна и модерна система за обучение. Всъщност, основната идея на този тип обучение е деца с ментални заболявания и забавено развитие да успяват да „догонват“ връстниците си в процеса на усвояване на задължителни знания и умения. Монтесори методът, обаче, има някои предимства и техники, които биха могли да се прилагат и при деца с нормално развитие.

Д-р Мария Монтесори е световно признат италиански лекар и педагог, който развива система от научни наблюдения, която се основава на възрастта на децата. Нейните подходи могат да бъдат прилагани както в учебни заведения – детски градини и училища, така и вкъщи. Най-важното при метода на Монтесори е, че се сформират групи от деца на различна възраст, като идеята е по-малките да взимат пример и да се учат от по-големите. Ролята на педагога е да наблюдава процеса и да го управлява, без сериозно да се намесва в него. Предимството на подобен тип комуникация е, че децата се учат на едно от най-важните неща – да общуват. Проблемът със социализацията и успешната реализация е сред водещите проблеми в българското общество. Оказва се, че този тип умения се придобиват още в ранна детска възраст.

Друга основна характеристика на метода на Монтесори е, че той разглежда всяко дете като отделен индивид, към който трябва да се подхожда по различен начин. Именно затова не може да същетвува единна програма, по която да възпитаваме всички деца, защото те по начало са различни.  Ето защо, учебните материали, които се използват при Монтесори, са практически и развиват сензорните умения, езиковата култура и математическите способности чрез реални примери от заобикалящия ни свят.

В следващите редове ще ви представим 12 специфики, с които методът Монтесори е по-различен от стандартните техники за обучение. Оставяме на вас да прецените какви са предимствата и недостатъците на този тип преподаване и най-вече – възпитание на вашите деца.

1. Възприемането на всяко дете като основен индивид

Както вече споменахме, методът Монтесори се оповава на философията, че всяко едно дете е уникално по природа и съответно притежава уникални характеристики, с които се отличава от всички свои връстници. Това всъщност е и един от основните проблеми в образователната система, а именно че третира всеки отделен ученик еднакво. Т.е информацията, която всеки трябва да разбере и усвои се „предоставя“ по идентичен начин. За да спомогне на всяко дете да намери своя личен потенциал, методът Монтесори се фокусира върху сформирането на индивидуалните характеристики на всеки малчуган – социални, емоционални, физически и когнитивни.

С други думи, тази методология не разделя децата на талантливи, умни, сръчни, а се опитва да открие индивидуалните силни страни у всяко дете. Основната цел на метода Монтесори е не как даден нов материал да се издиктува, а след това запомни, а да подтикне всеки един ученик или дете да открие най-подходящия начин да научи нещо ново. За да се случи това, е необходимо да се демонстрира на децата как да изпълнят дадена задача и да се окуражават да постигнат желания резултат по свой собствен начин. Също така е важно да се дава възможност на малчуганите сами да избират, като по този начин по-добре могат да опознават своите собствени качества и да се научат сами да преценяват своите силни и слаби страни, какво могат да направят лесно, защото им се отдава, и на какво трябва да обърнат повече внимание, влагайки повече енергия.

Методът Монтесори предвижда и рязката промяна в интересите и изборите на децата през целия ден. Това е свързано с по-нататъшното им развитие като зрели хора – например в кои периоди на денонощието ще се чувстват добре за спорт, кога ще са настроени творчески и ще могат успешно да създават и кога ще са в абсолютен мисловен блокаж.

2. Окуражаване на независимостта у децата

Огромна част от разглежданата методология е свързана с начините как да научим децата да са любознателни, т.е да имат желание да усвояват нови знания и умения не защото се изисква от тях, а защото е полезно. Самоосъзнаването на малчугана, че той се учи за свое собствено добро, е ключово в процеса на възпитанието му. В случая е важно, че желанието на детето да постигне собствените си цели не бива да се влияе от това какво са постигнали другите. Т.е, то само трябва да се почувства готово, че може да достигне целта си. В това се състои и една съществена разлика между метода Монтесори и традиционните техники за преподаване, при които децата, които се справят по-добре много бързо „задминават“ останалите и няма какво повече да научат, докато връстниците им, които усвояват по-бавно (или по по-различен начин) изостават и губят самочувствието си и желанието си за нови знания като цяло.

3. Комбиниране на разнообразни педагогически тактики, за да се постигне максимален резултат

В основата на психологията на Монтесори стои разбирането, че всички деца се раждат еднакво умни и интелигентни, но по различен начин. В тази връзка, методът Монтесори предоставя голяма гама от занимания, реални ситуации и дейности, чрез които всяко дете да преоткрие своите собствени интереси и личния си потенциал. Иначе казано, учителите не „казват“ на децата как да учат, а ги стимулират да открият най-лесния за тях път към усвояването на дадени знания или умения.

4. Учителите като неразделна част от дидактическия процес

Според методът Монтесори учителят, ученикът и заобикалящата ги среда представляват единен своеобразен триъгълник. Учебният процес се организира от учителя, така че да се стимулират свободата и независимостта от странични фактори на всяко дете. При тази методология няма да видите педагог, който стои пред децата и изнася „лекция“. Вместо като доминиращ, учителят е в ролята на „навигатор“ в учебния процес. Разбира се, преподавателят наставлява децата и се стреми да ги окуражава по пътя към постигане на предварително зададената цел. От изключително значение е по време на целия процес преподавателят да дава обратна връзка на детето как се справя и какво да подобри следващия път. Тази информация се поднася по педагогически издържан начин, за да може да се избегне разочарованието и обезверяването на малчугана. Едновременно с това, абсолютно се изключва „фалшиво“ хвалене на детето, защото по този начин то ще е щастливо днес, но няма да съумее да се справи в бъдеще.

5. Грешките са важна част от учебния процес

В Монтесори методологията грешките са неразделна част от процеса на учене и усвояване на нова информация. В това разбиране се състои и поредната съществена разлика между разглеждания метод и стандартните образователни техники, при които се работи на обратния принцип – перфектно изпълнените задачи се толерират. При метода Монтесори правенето на грешки е нормален етап при постигането на търсения резултат.

Когато децата правят грешки, учителите им ги използват, за да извлекат ползи и уроци от тях. Например, ако детето разсипе своята бутилка с вода на земята, възпитателят не повишава тон и не укорява постъпката на малчугана, а му казва „Изглежда, че си разсипал/а вода на пода. Хайде да я почистим заедно“

По този начин още в ранна детска възраст бъдещата личност се възпитава, че всеки прави грешки и именно те са перипетиите по пътя към успеха. Така се лимитира и възможността за разочарование или страх от провал, което прави децата по-уверени, по-смели и по-дейни.

6. Децата усвояват най-добре, когато се намират в реална социална среда

Личността на човек се изгражда и развива най-добре, когато той комуникира с други личности. Разумната комуникация е най-водещото предимство на човечеството, което го различава от останалите живи организми. Затова именно чрез общуване се изграждат някои ключови умения и личностни качества.

По време на комуникацията със своите връстници децата получават свобода на общуване и интеграция, която обаче трябва да има своите граници. Важно е още в ранните години децата да се възпитават да бъдат благосклонни, отзивчиви и услужливи не само чрез действия, но и вербално чрез „вълшебните“ думи „Моля“, „Благодаря“, „Би ли…?“ За целта, методът на Монтесори предполага множество групови дейности като събиране в кръг за игри, споделяне на лични истории, любими герои, филми, книги, разкриване сред останалите, но и търпеливо изслушване на техните изказвания, пеене на песни и танцуване.

7. Учене в предразполагаща и вдъхновяваща среда

Базата в едно учебно заведение играе водеща роля в нагласата на децата и желанието им за учене. Едно обширно, светло и уютно пространство ги предразполага да се развиват, да играят и да творят с радост и без притеснения. Базата е едно от многото неща, с които можем да се гордеем в частна детска градина Under1Roof. Всички помещения са с естествена дневна светлина и меки интериорни цветове, за да се чувстват децата добре и да разгръщат максимално своите качества. Друго важно нещо, което се подчертава в методологията на Монтесори, е организацията на рафтовете с играчки и учебни принадлежности, които трябва да са отворени, за да могат децата по всяко време да имат достъп до тях. Това им помага да се чувстват свободни и имащи право на избор с какво да играят, коя книжка да разгледат, какво да сътворят. Друга съществена характеристика на пространството е неговото разделение. Помещенията са разделени на групи според типа занимание, което се изпълнява в тях – индивидуална игра, групови занимания, малки пространства за усамотение.

8. Специализирани материали с цел стимулиране на ученето

При метода на Монтесори стандартните дебели учебници и помагала са заменени от голямо разнообразие от привлекателни за децата, често ръчно направени материали, които предизвикват у тях любопитство за света. Уникалните дизайни са подбрани така, че да провокират всички сетива и да създават желание за учене. Голяма част от този тип учебни помагала имат за цел да предадат на децата важни житейски уроци. Понякога, материалите, с които се работи, са реални предмети от природата и бита, за да могат децата да се запознаят с тях от близо.

9. Активно и неактивно учене

Според разбиранията на Монтесори, децата се сдобиват с нови знания най-лесно чрез инстинктивно активно учене. Казано с други думи, активното учене е практическо: използва примери, позволява на децата сами да стигнат до решението на дадена задача, като следват своята вътрешна мотивация; всяко дете има свободата само да избере материалите, с помощта на които да постигне търсения резултат. Неактивното учене, от друга страна, набляга на теоретичното усвояване на знание, т.е механично и не осмислено запаметяване на новата информация.

При активното учене се използва голямо разнообразие от интерактивни методи, също така пъзели и други подобни стимулиращи мисленото игри.

10. Построяване на общност

От изключително значение за учебния процес е създаването на общност, в която участват както децата, така и техните преподаватели. Това ядро трябва да е максимално приветливо, всеотдайно и подкрепящо всеки един участник в него. За да се получи подобен сплотен екип, програмата Монтесори предполага децата да имат един и същи учител през целия си период на обучение. В добре създадената общност, най-важното нещо е респектът, който децата изграждат едни към други. Някои от качествата, които се моделират у учениците при този тип комуникация помежду им, са увереност, възприемане и уважаване на различията, нестандартно мислене, стимулиране на появата на нови и креативни идеи, лидерски качества и не на последно място – сформирането на стабилна среда, в която децата не се притесняват да споделят с другите своите хрумвания, без да се омаловажава мнението на останалите.

11. Стимулиране на любов към природата

Методът Монтесори се уповава на възпитаване на децата да обичат света, хората и природата. Този тип обучение стимулира развитието на бъдещото им гражданско самосъзнание, с отговорност към запазване на природата и живот с минимална вреда за околните и заобикалящия ни свят. За целта, голяма част от заниманията се провеждат на открито, за да могат децата практически да се докоснат до външния свят и да го обикнат.

12. Сформиране на жители на света

Методът Монтесори предполага подготовката на децата за активната им роля в обществото. Затова, децата се учат да развиват респект и разбиране към околните, възпитават се да уважават различните култури и да разбират, че всеки човек е уникален и да бъдеш различен не означава, че си по-маловажен от другите. Децата се учат да бъдат колаборативни, а не да се състезават помежду си, стремят се да постигат високи резултати в тандем със своите връстници, да бъдат любезни и да си помагат. По този начин бъдещите представители на обществото започват да развиват своите личностни качества, чрез които се поставят основите на бъдещото им развитие в реалния свят.

Според едно от изказванията на Д-р Монтесори „Предотвратяването на войни е работа на политиците, а въдворяване на мир е задача на обучителите“.