Тантрумите представляват състояние при децата на внезапно избухване, раздразнение и силна нервност, често без основателна причина. Те са съпроводени с тръшкане на земята, плач до задавяне, пищене, инатливост, агресивно поведение, понякога свързано с блъскане на главата в земята, чупене на предмети или удряне на околните хора.
Първите подобни пристъпи се появяват на възраст между 1 и 2 години, а най-изявени са между 2 и 3 години. Около 4тата годишнина на детето те постепенно отшумяват, защото вече може да владее емоциите си, да използва активно езика и да разбира от обяснения. Обикновено детето започва да се тръшка когато много силно иска нещо или когато е нарушен физическият му комфорт поради липса на достатъчно сън, липса на храна, стрес от престой в твърде шумна или пренаселена среда.
Място за притеснение има само тогава, когато тези състояния не могат да бъдат овладени с напредването на възрастта и дете, което е минало 6-7 годишна възраст, продължава да изпада в такива. В по-напреднала предучилищна възраст също са възможни тантруми при сблъсък с непреодолими на пръв поглед ситуации – труден материал за учене в детската градина или първи клас, неприемане от другите деца в социалната среда или присмиване поради някаква причина от връстниците.
Но как все пак можем да овладеем тантрумите, когато се случат?
Правило номер 1: да реагираме спрямо възрастта си
На първо място, нашата роля като родители е да осъзнаем, че детето на толкова малка възраст не може да разсъждава рационално. При него всичко се пречупва през емоционалната призма и понякога нещо, което за нас е смешно или незначително, за детето може да изглежда като огромна драма, от която не вижда изход или нещо да е толкова силно желано в дадения момент, че нищо друго на света да няма значение.
Правило номер 2: да запазим самообладание
Независимо на кое място или по кое време се случва тантрумът, трябва да запазим спокойствие, да не повишаваме тон, да не прибягваме до изтърване на нервите, викане или физическа саморазправа с детето – това гарантирано ще влоши ситуацията.
Независимо колко ни е трудно да овладеем собствените си емоции, трябва винаги да мислим за това, че ние сме възрастните, които държат контрола и детето трябва да усети това, защото в противен случай, ще му покажем, че може да ни контролира чрез пристъпите си и те ще зачестят, вместо да утихнат.
Паниката в подобни ситуации поради факта, че “се излагаме” пред околните, може само да влоши картинката. Това, което ни е нужно в този момент е броене до 10, поемане на въздух дълбоко и рационално подхождане към ситуацията с ясното съзнание, че тя след малко ще отмине, че се случва на много други хора и наличието й не ни прави в никакъв случай лоши родители.
Правило номер 3: да говорим
Най-правилното решение е да гушнем детето, да го попитаме как се чувства и да му кажем, че го разбираме, след което да му обясним спокойно какво можем да измислим в тази ситуация и че ако реагира така, то със сигурност няма да получи това, което иска. Много е важно да се опитаме да успокоим напрежението с думи.
Най-ефективният начин, разбира се, е, познавайки детето си, неговите желания и реакции в различни ситуации, да направим така, че да избегнем стигането до тантрум. Например, ако то се изнервя, когато е в шумна и пренаселена среда, да избягваме посещението на такива или дългосрочния престой в тях, ако крайно не се налага. Ако сме ме забелязали, че детето се изнервя, когато огладнее, трябва да му създадем режим на хранене, в който то яде под определен час и винаги да носим в себе си храна или нещо, което да засити моментния глад, ако ни се налага дълъг престой навън. Ако пък детето се тръшка в магазин, докато пазаруваме заедно, трябва да му обясним предварително за какво влизаме, какво точно ще вземем от магазина и че можем да вземем например само едно нещо за него и да се уговорим предварително, че нямаме възможност за повече или че сега може да хареса, а на следващия път да купим нещото. Най-важното е ВИНАГИ да спазваме предварителната договорка, независимо от държанието на детето след нея. Ако му обясним спокойно, че ако се държи добре, ще получи за награда нещото, което е поискало, минимизираме риска от истерични пристъпи. Вариантът да изведем детето от магазина е много по-правилен от това да му купим това, за което се тръшка, само и само да замълчи. Както и вариантът да игнорираме поведението му, изчаквайки пристъпът да отмине, като с това даваме сигнал, че с подобно поведение не би могло да се стигне до угаждане на прищявката. Ако ситуацията го позволява (не пречи на околните, не създава смут, не чупи, не крещи истерично), опитайте да му кажете, че можете да се разберете само с думички и всяко друго действие от негова страна е излишно и няма да доведе до нищо хубаво.
Правило номер 4: да бъдем постоянно в действията си
Независимо коя стратегия решите да предприемате при подобни ситуации, винаги трябва да действате по един и същ начин, за да покажете на детето как да структурира своите действия и емоции. Ако всеки път реагирате различно според ситуацията, рискувате да го объркате още повече и да не му позволите да канализира това, което и без това не му е лесно да изрази. Поощрявайте всяко “правилно” действие от негова страна по време на тантрум и осъждайте с думи всяко “неправилно”. Никога не квалифицирайте детето, като му казвате “ти си еди-какъв си”, говорете му само за постъпките му и затова какво поощрявате и какво не харесвате в държанието му, което то винаги може да промени. Така детето малко по малко ще осъзнае, че всъщност има контрол над действията си, над емоциите си и може да ги изразява по много други начини.