Насилието над деца

Мълчанието днес, поражда агресия утре

„Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.

Физическо насилие е „причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравет

Психическо насилие са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда“.

В свой скорошен доклад УНИЦЕФ изнесе данни за насилието над деца в световен мащаб, съгласно който около 120 милиона момичета под 20-годишна възраст в световен мащаб (около 1 на 10) са били подложени на принудителен сексуален контакт или други принудителни сексуални действия. 1 на 3 подрастващи момичета на възраст от 15 до 19 години, в световен мащаб (84 милиона), е било жертва на емоционално, физическо или сексуално насилие, извършено от техните партньори; една пета от жертвите на убийства по света са деца и юноши под 20-годишна възраст, което е около 95 000 смъртни случая за година; Малко повече от 1 на 3 ученици на възраст между 13 и 15 години, в световен мащаб, са редовно обект на тормоз в училище; около 17 % от децата в 58 страни са обект на тежки форми на физическо наказание (удари по главата, ушите или лицето или силно и многократно удряне).

Това са неудобни факти – нито едно правителство или родител не ще иска да ги види“, каза изпълнителният директор на УНИЦЕФ Антъни Лейк и допълни „Но ако не се изправим срещу реалността, която ни представя тази разтърсваща статистика – животът на едно дете, чието право на безопасно, защитено детство е било нарушено, ние никога няма да променим нагласата, че насилието срещу деца е нормално и допустимо. А то не е.“

Насилието се очертава като един от основните проблеми, с който се сблъскват децата и в България. Според официалната статистика държавните органи за закрила всяка година идентифицират и работят по приблизително 1800 случая на насилие над деца. Освен това, проведени проучвания показват, че много голям процент случаи на насилие остават скрити.

Според статистиката на Българската Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (с рамков период 2017-2020), към края на 2017 година у нас насилието над деца е най-често срещано в семейството – над 65% от регистрираните случаи в България, следвана от 20% на улицата и 15% в училище.

На “горещия телефон” за деца – 116 111, към Държавната агенция за закрила на детето само през миналата година са приети 108 852 обаждания – най-високият брой, регистриран от старта на линията през 2009 г. Само за една година с близо 40% са се увеличили подадените сигнали за деца в риск, което показва, че линията е все по-разпознавана като място, на което да се потърси помощ или да се подаде информация за дете в трудна ситуация.

Насилието над деца е един наистина сериозен проблем, който се случва всеки ден, навсякъде. И докато това вреди на всяко отделно дете, то също разкъсва тъканта на обществото – подкопавайки стабилността му. Насилието над деца не е неизбежно. То е предотвратимо – ако откажем да го оставим в сянка. Само защото не сме преки свидетели на насилието над деца, това не означава, че то не съществува навсякъде около нас – при съседите, на площадката, в училище, в заведението, в което вечеряме.

В днешно време хората са все по-изнервени, имат все по-малко време за себе си и за децата си и това прави комуникацията им с тях по-трудна и по-студена. Никое дете не може да е толкова виновно за своя постъпка, че да заслужи каквато и да е форма на насилие спрямо себе си.

Насилието причинява не само психически рани, но и умствени, касаещи развитието на децата. То рефлектира върху психиката им по начин, който компрометира способността им да учат, да се социализират и развиват. Деца, които биват “пошляпвани” у дома, е много много по-вероято да порастнат като бъдещи агресори, да имат проблеми с алкохол и наркотици, да развият авто-омраза, да изпитват депресия, да им бъде невъзможно да създадат здрави семейства или да имат стабилна работа.

Учебното заведение може да изиграе изключително важна роля в тази насока, тъй като в него децата прекарват голяма част от времето си. Учителите, педагогическият съветник, психологът, медицинският специалист и помощният персонал познат като “леличките”са значими фигури в живота на децата. Често те са първите, които могат да забележат симптомите на преживяното насилие. Не случайно в Етичния кодекс на работещите с деца, който стана неотменна част от длъжностните им характеристики, една част от моралните отговорности към детето са свързани с познаване на симптомите на насилие над него, както и познаване и спазване на законите и процедурите, защитаващи го от насилие.

За успешната работа по превенция на насилието е необходимо да се познават корените на агресивността в поведението на детето, както и други прояви, които сигнализират, че детето страда, ако имаме способността да ги разпознаем като такива. Важно е, при разпознаване на белези на насилие върху дете, да се сигнализират органите по закрила, които предприемат оценка на рисковите фактори в обкръжението на детето, за да се защити неговата сигурност и безопасност.

Първата ни задача е да окажем подкрепа на детето, като създадем с него връзка на доверие и благоприятна обстановка, в която да го изслушаме и да разговаряме с него. В случаите на домашно насилие, задачата на учителите е да подадат сигнал до органите за закрила и да им съдействат, като в същото време оказват непрекъсната подкрепа на детето. Целта е детето да не бъде изолирано и да не се чувства заплашено в училище/градината. Често нагласата в подобни случаи е да се премести детето в друго учедно училище. „Няма човек, няма проблем“ е зловещата максима на един познат диктатор с печална слава, което често е жестоката реалност и у нас. В случаите на домашно насилие, задачата е детето да има сигурност и връзки на доверие поне в учебното заведение.

По-долу ще ви изпишем какво може да включва физическото насилие и как ние разпознаваме /или вие може да разпознаете/ симптоми на такова:

Физическото насилие може да включва:

Ритане, удряне, биене с юмрук или побой върху детето.
Изгаряне, попарване
Биене чрез предмет, например колан, точилка…
Душене или задушаване на детето.
Отравяне.
Разтърсване на детето със сила, омраза.
Одраскване, дране на детето с нокти, щипане или извиване, изкълчване на части от тялото на детето
Скубане, стискане или смачкване на части от тялото на детето.
Хвърляне, блъскане на детето, например в стената или в пода.
Хвърляне на предмети по детето.
Мушкане, пронизване, порязване.

Разпознаване на физическото насилие – индикатори:

Следните физически белези могат да ни насочат към подозрения за физическо насилие:
Натъртени места с формата на пръсти върху тялото, ръцете и краката, които могат да бъдат индикация за това, че детето е било силно стискано. Такива натъртвания върху тялото (отпред и отзад) могат да означават, че детето е било разтърсвано.
Натъртвания, които имат форма на ръка или друг предмет, с който детето може да е било удряно.
Натъртвания по бузите, особено при бебетата, понякога съпроводени от нарушения на дермата, което може да е индикация, че детето е било стискано за лицето докато е било хранено насила или в опити да бъде спрян плачът му.
Натъртвания, причинени по различно време, напр. с различен цвят.
Натъртвания по малко бебе, което още не може да ходи.
Малки кръгли изгаряния, които може да са причинени от цигара. Случайните изгаряния от цигара са по-малко дълбоки и повече оформени като попова лъжичка. Изгаряния на необичайни места, или с добре очертана форма. Случайните изгаряния обикновено са с неправилна форма. Понякога е възможно в изгореното място да се види формата на горещия източник, например реотан на електрическа печка.
Насинени очи, особено когато обясненията са незадоволителни, например за падане върху равна повърхност.
Следи от ухапване. Те могат да бъдат причинени от друго дете, но лекарите обикновено могат да направят разлика между ухапване от дете и ухапване от възрастен.
Вътрешните травми могат да предизвикат болка, треска, повръщане, безпокойство и затруднения при дишането.
Счупванията на кости могат да доведат до неправилно седене или стоене на детето, до неспособност да се придвижва лесно, държане на крайниците в необичайно положение и общ вид, показващ, че детето изпитва болка.
Травмите по главата могат да предизвикат сънливост, вялост, припадъци, повръщане, изпадане в безсъзнание и кома. Детето може да бъде мълчаливо, бледо или посиняло, и да има нездрав общ вид. Очите на детето може да блуждаят. Разтърсването на малкото дете може да причини тежки увреждания на мозъчните обвивки, водещи до кръвоизливи, които могат да причинят мозъчни увреждания.
Нелекувани травми и неправдоподобни или объркани обяснения за травмите.

Поведенчески индикатори:

децата се обезпокояват от контакт с възрастен;
• разстройват се, когато плаче друго дете;
• крайности в поведението – агресивност или пасивност;
• страх да се прибере вкъщи или да отиде в учебното заведение
• лежат притихнали, изучавайки обкръжението;
• празно или студено вторачване;
• отговарят едносрично на въпроси;
• прекалена отстъпчивост и оставяне без протест да се прави каквото и да било с него;
• детето играе агресивно като често наранява връстниците си;
• имат лоша представа за себе си – смятат, че са заслужили насилието, понеже те самите са лошите.

Към съмнения за физическо малтретиране могат да насочат и някои факти, свързани с търсенето на медицинска помощ във връзка с травми на детето, като:

необяснимо отлагане на търсенето на медицинска помощ;
противоречия в съобщаваната история на нараняването;
история, несъвместима с физическите находки;
история за други съмнителни увреждания;
родителят прехвърля отговорността за увреждането върху друго лице;
родителят обяснява, че детето само се е наранило;
многократни посещения на детето в различни медицински служби, поради наранявания;
детето обвинява родителя/учителя за нараняванията.

Психическото насилие е едно от най-трудно доказуемите. Съвсем възможно е истински отговорни родители и учители да се е случвало да извършат едно или две от изброените поведения спрямо децата си. Поради тази причина може да се приеме, че психическо насилие се случва, когато детето е подложено на непрекъснати атаки и емоционално наранявано от страна на възрастните, т.е. не става въпрос за изолиран инцидент. То причинява дълготрайно увреждане на емоционалното развитие на детето

Психическото насилие може да включва:

Вербално насилие – обиди, негативни сравнения
Отхвърляне и безразлично отношение.
Липса на топлота и физически контакт, например прегръдка.
Непрекъснато критикуване.
Държане на детето в лоши условия и грижи.
Да се казва на детето, повтарящо се или непрекъснато, че то не е желано, не е обичано, не е искано и че не го приемат такова, каквото е.
Да се разказва на други хора за грешките на детето, за негови провали, несправяния.
Държането и отношението към детето да е като към по-малко важно, неструващо, малоценно в сравнение с другите деца в семейството./групата
Игнорирането на детето, незабелязването му, да не се говори/разговаря с него, да се говори пред него и за него все едно, че то в момента го няма.
Отричането на постиженията на детето.
Непрекъснато подозиране и обвиняване на детето, например то да бъде държано отговорно и да бъде обвинявано за поведението или действията, за случващото се на други деца или на възрастен.
Сплашване на детето, заплашването му.
Осмиване, иронизиране и непрекъснато подиграване с детето.

Емоционалното малтретиране нанася дългосрочна вреда върху себеуважението и чувството за собствения образ и света, което може да постави детето в състояние на непрекъснати емоционални и психични проблеми. Това може да включва развиване на висока степен на тревожност, нервност, агресивност или поведение на безразличие и неспособност да участва в училищни занимания, игри или развлекателни събития.

Ако емоционалното малтретиране продължава дълъг период от време, детето ще порасне и ще навлезе в периода на зрялост, в живота на възрастните, борейки се и страдайки от състояния на депресия, невроза, дори и със самоубийствени мисли и действия.

Емоционалното малтретиране често е резултат от другите видове насилия, но то се разглежда самосто-ятелно, като в някои случаи се определя и като основната форма на насилие над някое дете.

Индикатори, които могат да насочат към възможно психическо насилие:

Детето може да стане затворено и изолирано, да не желае да контактува с връстниците си и да е резервирано към възрастните.
Агресивно поведение и/или поведение, насочено към привличане на вниманието, например упорито непослушание, преднамерено цапане или подмокряне, агресивност към другите деца.
Нарушаване на модела на хранене и сън.
Избухвания и изблици, които са необичайни за възрастта и нивото на развитие на детето.
Изоставане на развитието, при което детето желае да се държи или да бъде третирано като по-малко дете, например подмокряне в леглото.
Бягане или криене.
Неучастие в заниманията в детската градина или в училище, загуба на доверие и ниска самооценка.
Самозанемаряване, например постоянно обличане на едни и същи дрехи, отказ да сресва косата си.
Психосоматични болести
Неотделяне от възрастен, различен от родителите на детето, резервираност и страх от родителите.
Детето не се развива пълноценно, например забавено физическо развитие, тегло и ръст под нормата, нездрав общ вид.
Скришна злоупотреба с алкохол и медикаменти
Бягане от учебното заедение
Самонараняване.

Ние в Лапину вярваме, че всяко дете има изконното право да расте в спокойно среда, изпълнена с любов и грижи и осъждаме всяка форма на насилие над дечица, независимо от тяхната възраст и независиммо от “повода” за такова.

Една от основните ни задачи като възпитатели е да поддържаме приятна, защитена и миролюбива среда в нашето учебно заведение, да изграждаме в децата умения за комуникация и медиация, да тушираме агресията, когато се прояви у тях такава, с любов и да се опитаме да помогнем на всеки объркан родител да се справи със своите изблици на гняв спрямо детето.