Как детето ни да приеме по-малкото си братче или сестриче?

Или кратък наръчник как да се справим с едно необикновено предизвикателство

Очакването на нова рожба е един вълнуващ момент в живота на семейството. Когато това се случи за втори път, щастието е дори още по-голямо, а очакването граничи с нетърпение. Вземането на решение да имаме повече от едно дете в немалко от случаите се оказва нож с две остриета. И това няма връзка с несравнимото щастие и трепетното очакване на новото попълнение към семейството. Заслепени от емоцията, често забравяме да обърнем внимание на децата, които вече имаме, техните страхове, нагласи и предчувствия. Реално, има два варианта, по които може да се развие сценария с реакцията на първото ви дете, когато му съобщите радостната новина:

  • Абсолютна еуфория, щастливи възгласи и безрезервно одобрение
  • Плач, крясъци и отхвърляне на идеята, че в семейството ще се появи нов член

Не е изключена възможността за промяна на нагласата при раждането на мъника. Каката/Баткото първоначално може да не е искал да има братче/сестриче, но в последствие да открие в бебето своя най-добър приятел за цял живот. Обратният вариант също не е изключен. Проблемът е, че тази рязка двуполюсна промяна на настроението и нагласите спрямо малкото същество може да бъде коренно разнопосочна през цялото време на общото им съжителство.

Процесът на подготвяне на по-голямото дете за това да стане кака или батко, е дълъг, труден, специфичен и. криещ доста рискове. Важно е вие като родители да изиграете основната роля в периода преди раждането на второто или дори третото ви дете. Ако оставите разговора за по-късен етап, рискувате да не успеете да преобърнете убежденията на малчугана спрямо новото попълнение в семейството в положителна насока.

Разбира се, има няколко съществени фактора, които влияят на степента на възприятие от страна на бъдещия батко/кака в процеса на приемане на своето малко братче или сестриче. Това са възраст, пол, настояща ситуацията у дома, характера на детето ви, странични влияния като приятели и техни наблюдения, например, и др. Относно възрастта – колкото по-малка е разликата между децата ви, толкова по-лесно се възприемат те едни други. Това е така, защото колко по-рано в съзнателния си живот голямото ви дете си спомня, че има брат/сестра, толкова повече е свикнало с него/нея от самото начало.

Полът на децата са фактор с огромно значение. Ако и двете са момичета, те много по-лесно намират общи теми, интереси, сходства. В началото това са кукли, по-късно стават гримове и дрехи, а след това момчета. Разбира се, има вариант двете сестрички да не се харесат от самото начало, просто защото по-голямото ви дете винаги е искало да бъде единствено. Това е резултат от някои основни черти на характера, които са вродени и не търпят особена модификация, но отрицателната настройка до голяма степен може да бъде смекчена чрез някои действия от ваша страна, за които ще стане въпрос по-късно.

Ако децата ви са момчета, нещата стават малко по-сложни. Със сигурност при такъв сценарий не съществува идеята за директно отхвърляне на по-малкото братче, защото момчетата рядко демонстрират чувствата си. Притъпяването на вътрешните притеснения, обаче, понякога е по-лошо от един спонтанен изблик на емоция, например. Естествено, всяко правило си има своите изключения. В случая проблемът е от друг характер. Несъмнено, момчетата ви ще са най-добри приятели, ще си споделят и ще си помагат, но същевременно с това ще вършат изключително големи пакости заедно, ще упражняват физическа агресия един към друг и в голяма част от случаите – вербални нападки и обиди.

Ако децата ви са от противоположния пол, зависи кое от двете е по-голямо. Ако това е момичето, възприемането на малкото братче е доста деликатен момент. Ако е момче, пак няма да ви бъде лесно, защото в 99% от случаите детската мечта на баткото ще е да има по-малък брат. Чувството на разочарование от неизпълненото желание, обаче, преминава много бързо в онзи момент, когато баткото разбере, че малката принцеса е най-скъпото същество за него и той, като по-голям, ще бъде неин закрилник.

При близнаците, шансът да не се възприемат един друг е минимален, защото те са родени заедно и нямат спомен да са били сами деца. Както добре знаем, връзката между еднояйчните е изключително силна. Дори и да не се разбират добре, Разно яйчните със сигурност също ще имат силно изразена емоционална връзка помежду си.

Това какъв ще е полът на децата ви не е от толкова голямо значение. По-важното е да намерите правилния подход как да им помогнете да станат най-добри приятели.

В следващите редове от детска градина “Under1Roof” ще ви представим няколко стратегии, които да използвате в подготовката на първото си дете когато очаквате още едно:

  • Още преди да се роди, не спирайте да му говорите за малкото същество, което ще се появи в живота на всички ви и от какво голямо значение за него ще бъде да си има по-голям брат/сестра. Подготовката на бъдещия батко/кака може да бъде свързана с четене на книги за деца или гледането на филми, които представят предстоящите нови и несравними емоции, които очакват цялото семейство. Така детето ви ще започне да възприема идеята за новия член в семейството като една сбъдната мечта. Можете и вие сами да разкажете на малчугана си за вашия личен опит, за това колко е хубаво да имаш брат или сестра, как това е най-ценния човек за вас или колко ви е липсвало, че всъщност сте единствено дете.
  • Не променяйте нищо в ежедневието си, както и в това на детето ви, нито преди раждането на бебето, нито след това. Постарайте се да не лишавате от вниманието си по-голямото си дете в опитите си да полагате грижи за новия член на семейството. Не забранявайте на баткото/каката да се грижи за бебето. Напротив, възлагайте му малки задачи, с които да му демонстрирате, че и вие, и малкото му братче/сестриче има нужда от него. Това може да са маловажни на пръв поглед действия като да ви подава необходимите продукти за баня, да ви помага в къпането, сменянето на памперса, а в един по-късен етап дори да го храни или преоблича. Макар и нещо малко, в главата на по-голямото ви дете това го кара да се чувства значимо и важно както за вас, така и за малкото.
  • Винаги купувайте подарък и на двете, независимо кое от тях има празник. Децата обичат изненадите и се чувстват пренебрегнати, когато не им обръщаме внимание. Това може да предизвика омраза у едното ви дете и немалка ненавист, когато другото има празник. Дори когато взимате нещо без повод (например за училище) на едното дете, трябва да измислите да купите нещо малко и за другото/другите. Това неминуемо ще зарадва всички и няма да създаде премълчани изказвания и скрито напрежение помежду им.
  • Непрекъснато напомняйте на малчугана за това колко е вълнуващо да бъде батко/кака. Направете го участник в избора на цветове за стаята на бебето, на дрешките и играчките. Организирайте деня си така, че да бъде позитивен и изпълнен с хубави емоции. Правете неща заедно и с двете (или повечето) си деца. Избягвайте да ги разделяте по някакъв начин. Провокирайте ги да играят заедно, да избират подарък за празниците едни на други, да не се карат, да се уважават, да се извиняват и да казват „Благодаря“. Освен на добро възпитание и смиреност, използването на т.нар. „вълшебни думички“ ще ги сближи, а в бъдещето ще прерасне в обич, разбирателство и споделеност помежду им.
  • Не пропускайте възможност да похвалите по-голямото си дете пред малкото бебе. Може да използвате фрази като „Виж батко си Иван колко далече хвърли топката. Като станеш като него и ти ще можеш така“. Или „Виж Гери как помага на баба си. Като пораснеш и ти ще й помагаш“. Това създава у баткото/каката усещането, че е пример за малкото си братче/сестриче, че може да предаде своя опит на някого, че може да го научи на нещо ново, да му демонстрира нещо, в което е добър/а.
  • Постарайте се всичките ви деца да прекарват максимално дълго време заедно. Идеята едното дете да е при вас, а другото при някоя от бабите, не е много добра. Така рискувате да ги отдалечите едни от други, което резултира в отчуждение и липса на възприемане на другия. Децата ви трябва да прекарват време заедно, за да свикнат едно с друго, да преминат през нормалните етапи на караници и в не редки случаи физически свади, за да се изгради между тях взаимна привързаност и доверие.

Колкото и странно да ви изглежда, това са напълно нормални неща, които с времето отшумяват. Така че не се безпокойте за обидните епитети, които чувате помежду им.

  • Никога не разделяйте децата си, защото по този начин те започват да таят омраза едни от други. Ако имате специфично мило обръщение към едното, непременно трябва да имате идентично отношение и към другото си дете. Малчуганите имат изключително изострено чувство за обич и дори нещо малко, като това как точно се обръщате към тях в сравнение с начина, по който комуникирате с неговото братче/сестриче, може да остави траен отпечатък в детското съзнание.
  • Никога не си позволявайте да прехвърляте цялата вина само на едното си дете. Или я разделяйте по равно, или се опитайте да разберете кой наистина е виновен за дадена пакост. Изследвания доказват, че при общуването между деца, най-често вината за дадена пакост е и на двете страни, защото от едната е имало провокация, а от другата – реалното извършване на постъпката.
  • Не пропускайте да включите в графика си време само за семейството. Отделяйте поне по един час през седмицата и по минимум 2 часа през уикендите, в които цялото семейство да прави нещо заедно. Това могат да бъдат настолни игри, разходки на открито, забавления за децата, спорт или посещение в любимата сладкарница. Този тип занимания не само ви сплотяват, но и са важни за изграждането на устойчиви връзки и отношения между децата ви.
  • Ако имате дори най-малка възможност, обърнете внимание първо на по-голямото си дете и след това на бебето. В случая изключваме моментите, в които малкото плаче или има нужда от незабавна помощ. Но по-голямото ви дете също има нужда от вас – да му помогнете с домашното, да му прочетете приказка, да поиграете с него на любимата му игра. Именно чрез пренебрегването на баткото/каката без да искате предизвиквате у него/нея неприязън и омраза към мъника, който има непрестанна нужда от вас и е виновникът вие да нямате време за него/нея. Затова положете максимални усилия да избегнете този момент на отказ да съдействате на по-голямото си дете.

И преди, и след като новият член на семейството се появи на бял свят, не забравяйте полезните съвети, които изготвихме от детска градина „Под един покрив“ специално за настоящите и бъдещите родители. Надяваме се, че малките „тънкости“, които ви представихме, ще са ви от полза за подготовката на бъдещия батко или бъдещата кака. Рожбата е вълнуващ и живото преобръщащ момент за всяко едно семейство и всеки един негов член. Насладете му се максимално!

Leave a comment